Глийсън (адски симпатичен както винаги) е Лиъм О'Лиъри - напорист строителен предприемач от Дъблин. Шарж на наивния капиталист, той предсказва на сляпо рецесията, която ще попари ирландското чудо (има нещо от героите на Аки Каурисмаки у Глийсън).
Дъстин Хофман е г-н Самнър-американски математик, женен за руса до мозъка на красивите си кости англичанка. Спечелена от Самнър едногодишна стипендия ги запраща в родното селце на жена му, сред шайка загорели селски тарикати. Следва серия от унизителни за американеца постановки, в които той не напуска ролята си на опитна мишка.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
