Старата любов, вземе-не вземе та избие на повърхността, като упорити петна от ръжда. Няма препарати за нейното почистване. А на кой му стиска да изреже до кокал?
Alan Clarke e отвъртял шумен цигански шамар на Нейно Височество, когато вместо "социално-ангажирана" теледрама, Би Би Си му връщат поръчката, за да я преправи на кино. Резултатът е суровия и безкомпромисен Scum и още една златна кино-класика.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
