Валяк и цигулка/ Каток и скрипка/ The Steamroller and the Violin – реж. Андрей Тарковский Саша е момче от Москва. Сред група работници, асфалтиращи площадката пред кооперацията си, той среща Сергей, шофьор на валяк. Всеки от двамата е привлечен с нещо от другия. За Саша Сергей е силен и способен да се справи с всичко...
Момче има нахалството да твърди, че знае тайната за леене на камбана; командва екип от работници в процес, за който всъщност не знае абсолютно нищо. Когато камбаната зазвънява, това, което чуваме, е звукът на вярата на Тарковски.
Екранизацията по едноименния роман на полския писател фантаст Станислав Лем Solyaris / Соларис (1972) е като огромните платна на Анселм Кийфър. Не можеш да си го окачиш в тесен дом, интериорът ти (душевния, не панелния) трябва да е широк и с много-много висок таван.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
