В почивката между две действия "Сър" споделя преживяването си на левитация над сцената и образа, в чиято грохнала коруба разпознава не Лир, а единствено себе си. Споделя го на Мадж (отговорна за спускането и вдигането на завесата), докато й завещава пръстен различен от този, който любовницата е очаквала преди двайсет години.
Tag: Albert Finney
Други
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Присъедини се сега
Already a member? Log in here