Делон абсолютно отказа да падне на колене пред „някаква актриса“. Даже предложих аз да коленича, за да си свършим работата и да си ходим. В крайна сметка режисьорът успя да го убеди, че това ще бъде много добре за неговия имидж, и Делон се съгласи.
"... римските безумни вакханалии - разточително мудните и протяжни, дълги до самоцел масови сцени на сексуални оргии и всякакъв друг хореографиран умствен и физически упадък, кървава метафора на залеза и обречеността на световния законодател, въргалящ се в нагон и истерия на широкото историческо дъно, загубил вкус към живот, плът, смисъл и посока.."
Еволюцията и проглеждането на героя са болезнени и с цената на външно отхвърляне, изолация и самообвинения. Това само доказва, че да се противостои на блатото и лъжата е единствен цивилизационен избор. Amator / Кинолюбител (1979) има значението на документ, конституиращ отговорността пред собственият ни глас и съвест; златен стандарт.
Le toubib се развива в мрачната и тягостна атмосфера по време на Трета Световна Война. Ален Делон е хирург в полеви лазарет, медицински лагер в който пристига Хармония- млада мед. сестра заразена от отявлен хуманизъм и прогресиращо заболяване на белите дробове.
Alan Clarke e отвъртял шумен цигански шамар на Нейно Височество, когато вместо "социално-ангажирана" теледрама, Би Би Си му връщат поръчката, за да я преправи на кино. Резултатът е суровия и безкомпромисен Scum и още една златна кино-класика.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
