Хансен е самозабравил се хипербореец, основоположник зидар oт расата на господарите*, неуморим архитект на прогреса, безчувствен виртуоз фокусиран единствено върху това да усъвършенства и налага собствената игра "на стъклени перли"
Ченгето, престъпникът и фаталната жена - Райън О'Нийл, Брус Дърн и Изабел Аджани, съответно Шофьорът, Детективът и Играчът, са захапали опашките си анонимни представители на несъвместими социални категории. Подобна тяга Уолтър Хил шест години по-късно пресъздава в сценария на Тhe Getaway, за Сам Пекинпа.
The medusa touch е обявен от критиката за най-лошия филм на 78-ма, това обаче не пречи всички останали да го харесат, особено почитателите на паранормалното и апокалиптичния трилър.
Ричард Бъртън (Equus) е писател и художник, чийто творби не са заредени с лекуваща енергия, но изглеждат точно толкова налудничаво.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
