Екранизацията по едноименния роман на полския писател фантаст Станислав Лем Solyaris / Соларис (1972) е като огромните платна на Анселм Кийфър. Не можеш да си го окачиш в тесен дом, интериорът ти (душевния, не панелния) трябва да е широк и с много-много висок таван.
Независимо че сценарият е пълен с пробойни, а действието е тромаво заснето предимно в интериорен сет, филмът носи своето очарование най-малкото заради социопата на Делон.
Героите в Un flic се дефинират през действията, по някакъв начин са отделени от емоциите си, и навяват минорното чувство за стоицизъм в личностния провал, но не и на нещастие.
Първата спокойна нощ е атмосферично-мелодраматичен, пропит в тонове мъгла, кал, пясък, студ, кръчмарско-кабаретен декаданс и бензинови изпарения.
В Sleuth от 1972-ра Лоурънс Оливие и Майкъл Кейн, впримчени на дуел в гениалния сюжет на Антъни Шафър (пиеса и сценарий) изнасят представление, в което централна роля имат игрите на надмощие – интелектуално, класово; изтънчените, жестоки игри на мъжкото съперничество, в което границите се поставят от егото. Кейн е итало-любовникът, фризъор с провинциални остатъци...
Ако аз искам птиците да падат мъртви от дърветата, то птиците ще падат мъртви от дърветата. Аз съм Агире. Гневът Божий “Не съм артист. Никога не съм искал да бъда артист. Аз съм пехотинец на киното. Идеята за „артиста” е анахронизъм.” Werner Herzog A Guide for the Perplexed: Conversations with Paul Cronin/превод Lubomir от prozekcia.com...