Сцените на екзекуция са чист и озъбен екзистенциализъм в екстремна ситуация. Нацистите извеждат затворниците си на дълга закрита площадка за паради. В единия край са поставени картечници. На затворниците се казва да започнат да бягат. Всеки, който стигне до далечната стена, без да бъде улучен, ще бъде пощаден - за да умре на другия ден.
Работата му с цвета в протежение на филма е радикално смела, съдържа този нерв, който да те държи в напрежение през цялото време и е отправна точка за философски интерпретации. Истината в живота не съответства непременно на истината в изкуството, затова е смехотворно да се смята че снимане в цвят се доближава до реалността.
Бунтът в Ездача не е само срещу реднека, Пентагона и прецакалия Американската мечта капиталист, той е и срещу идеологичната слепота на комуните "рушащи" обществения договор предимно в инфантилни псевдоритуални шаманизми (easy rider на сленг обозначава клиента на проститутка). Иронично, Ездача е любим филм на Чарлс Менсън.
Вглъбеността на героите, отчуждени и изоставили илюзиите на младостта и идеалите си, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността - филмът на Дере подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.
Във филма виждаме групирани, във хале подобно на къща на Биг Брадър, двойки минали кастинг за танцов маратон пред публика, платила си за да гледа.