Историите са пронизани от характерното за По необяснимо-фантасмагорично, но брутално ярко и фиксирано в конкретика чувство на трескав копнеж и търсене на неуловимото.
Не знам доколко коректен към истинския Годар е филмът- ЖЛГ упорито отказва фийдбек на режисьора, но има много сочни и смислени въпроси за функцията на твореца в обществото, които филма разпрострял се върху толкова невралгична територия слага на масата и активира, на нов глас бих казал на прима виста, но истината е че не знам. Дискусия, студентски вълнения, спор, полемика за художествени ценности и социалната им значимост - това днес са ретро спомени, в най-добрия случай секси стиймпънк реликви за носталгично настроени като Michel Hazanavicius хора.
"Сбогом, приятелю" е консервативен, старомодно-наивен и ценен. Колко тежи една мъжка дума е тема невъзможна без сардоничен смях днес. "Сбогом, приятелю" е невъзможен и по силата на днешната политкоректнoст: ключова героиня признава, че е тъпа, втора задоволява перверзния вкус на заможни господа, трета набеждава невинен в убийство.
Преди да се срещнат в безразборно клане на паркинга на едно авто-кино, в Targets една към друга пътуват две истории. Едната е за Байрън Орлок - кинозавър със собствената биографията на хорър-иконата Карлоф, решил да се пенсионира с едно последно тривиално участие пред драгата публика.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
