Жана Moро привлича вниманието във всеки кадър. Орсън Уелс не случайно я нарича най-великата актриса в киното. Без да е аватар на сексуалността и да манифестира обезателно еротика, тя е зряла, мощна, женствена, и най-вече извън мъжкия контрол.
Тихата лудост на Флоранс кристализира в джаз партитурите на Майлс Дейвис, автор на един от най-легендарните саундтраци правени в историята на киното.
Острата политическа кримка на Стенли Крамър ( Оскар за сценарий-Джейкъб Смит и операторско майсторство-Сам Левит), е документ за вечерните курсове по толерантност, които американското общество спешно изкарва през петдесетте.
Жана Moро привлича вниманието във всеки кадър. Орсън Уелс не случайно я нарича най-великата актриса в киното. Без да е аватар на сексуалността и да манифестира обезателно еротика, тя е зряла, мощна, женствена, и най-вече извън мъжкия контрол.
