Момче има нахалството да твърди, че знае тайната за леене на камбана; командва екип от работници в процес, за който всъщност не знае абсолютно нищо. Когато камбаната зазвънява, това, което чуваме, е звукът на вярата на Тарковски.
Хронотопът -стакан с прясно мляко, е счупен. Раказът е трескав, нелинеарен, скача с нерва на спомените на 40 годишния мъж. Озоваваме се там където неговата субективна машина на времето реши ни заведе
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
