Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки.
Парламентьор и довереник в доскоро чужди нему страсти, на "централната гара" в края на пътешествието си Реймънд получава коридор за житейски маневри, какъвто макар и оставил бляскава диря, идеализирания писател Прадо никога не е имал.
Пръснато като паднала от осмия етаж порцеланова ваза европейско семейство, се събира по повелята на смъртноболната майка - топла като никелова брава Шарлот Рамплинг.
Детектив Хари Ейнджъл (Рурк) приема поръчка от Луи Сайфър (Де Ниро) да намери естрадния хубавец Джони Фейвърит.
Кирстен Дънст, Шарлот Гeнсбург, Земя и Меланхолия са четирите планети от чийто сблъсък избухва новият Ларс фон Триер. Откриващите (около 15мин.) кадри в Melancholia резюмират в в почти замръзнал каданс целия филм. Построен в перфектна композиция, кадър по кадър апокалипсисът на земята набира сила, красив и мистичен като картините на прерафаелитите, на които има дословни реплики.