Гонките с колите са на топ нивото на "The French Connection", за който взе Оскар през 1972, а за Линда (гледайте я в The Last Seduction) вече казах - притежава нужните интуиция, чувствителност и данни, за да персонифицира и най-гузните мръснишки мисли.
Седемдесетте - епоха, в която никой не се взима толкова сериозно, че да иронизира живота. При Фридкин няма актърс-студио шикалкавене, предпазни колани (във всеки смисъл) и пилеене на бюджет за сценарий с психологични обрати (една от началните реплики е "никога не вярвай на черен").
Рафиниран до козирката на каубойската си шапка психопат, не без доза кокетство Матю Маконъхи(ледено прецизен) се навива, стига авансът му да включва девствената сестра на Хирш Доти, лунатичка.
С To Live and Die in L.A., авторът на класиката Екзорсистът и страхотния Bug Уилям Фридкин прави полароиден портрет на няколко зациклили на котка и мишка лос анджелиски екстремиста - от страната на закона, и от страната на парите.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
