Кеворк Асланян спечели три награди "Златна роза" (Подслон, Дзифт и Стъпки в пясъка) с прецизното умение да моделира суровата филмова маса до момента, в който режисьорският наратив влезе във възможно най-добрата си форма и ритъм.
След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България. Катализатор на бягството му зад граница сa разочарования, любов, "потомствена" неудовлетвореност. На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
