азбира се е другояче - поляризира мения, разединява аудитории, страхува, мобилизира комунистически хардлайнери, но най-важното - сериалът навсякъде отваря широко вратите за дискусия за апатичното ни съучастие в кризите на деня, сляпото подчинение и драматичните последствия от отказа на своевременен глас.
Докато гледах изобретателно абсурдните ситуации в европейския Kraftidioten (на английски много повече The Power Idiot, отколкото In Order Of Disappearance) си дадох сметка колко далеч стига сянката на братята Коен
Политиката и изкуството са неделими и артистът колкото по-гениален е, толкова по отговорен е морално за влиянието и употребата на творчеството си. Тезата е на световноизвестната пиеса Taking Sides на Роналд Харууд, върху която Ищван Сабо базира едноименния си филм от 2001-ва; филм за драмата на любимия на Третия Райх диригент Вилхелм Фуртвенглер.
Екзорсистът Стелан изгражда най-мръснишкият образ. Колекционира една след друга сатанинските поличби у разказа на Джо (в който има перифраза на Жюстин или неволите на добродетелта на Сад).
The Girl with the Dragon Tattoo /Мъжете, които мрaзеха жените (сори, ама това е бг превода) е за журналиста Микаел-Даниъл Крейг и непокорната хакерка Лисбет Саландер. Разобличителните статии на Крейг му спечелват несправедлива присъда за клевета и мистериозна поръчка от богат индустриалец, която отвежда двамата с Лисбет в гнездо на оси, където семейната омраза и финансовите скандали роят психопати.
Кирстен Дънст, Шарлот Гeнсбург, Земя и Меланхолия са четирите планети от чийто сблъсък избухва новият Ларс фон Триер. Откриващите (около 15мин.) кадри в Melancholia резюмират в в почти замръзнал каданс целия филм. Построен в перфектна композиция, кадър по кадър апокалипсисът на земята набира сила, красив и мистичен като картините на прерафаелитите, на които има дословни реплики.