Изкуственият интелект е разджуркал бодро ключови думи като "бетон", "архитект","авангард","Европа", "Холокост", "травми, травми и още травми", "християнство" и "какво да направим за спечелим оскари", и е пльоснал на екрана едно нагло естетическо недоразумение, което разбира се, безкритичния зрител "купува" от воле.
Бруталистът – монументалния исторически епос на Брейди Корбей, който получи 10 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, режисура и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Преплитайки провокативен гоблен от теми за привилегия, пари, религиозна идентичност, архитектурна естетика и устойчивостта на историческата травма, Бруталистът е дълбок, изключително увлекателен и брилянтно изигран епос, който ни напомня, че миналото винаги присъства в нашето настояще.
Не знам доколко коректен към истинския Годар е филмът- ЖЛГ упорито отказва фийдбек на режисьора, но има много сочни и смислени въпроси за функцията на твореца в обществото, които филма разпрострял се върху толкова невралгична територия слага на масата и активира, на нов глас бих казал на прима виста, но истината е че не знам. Дискусия, студентски вълнения, спор, полемика за художествени ценности и социалната им значимост - това днес са ретро спомени, в най-добрия случай секси стиймпънк реликви за носталгично настроени като Michel Hazanavicius хора.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
