Който е гледал моноспектаклите „Доброто тяло” от Ева Енслър, „Нещо по-хубаво” от Оливер Буковски знае какво значи да станеш свидел на пълно разтапяне в образ. Играта на Касиел Ноа Ашер не подлежи на емоционално коригиране, в нея има толкова небе, колкото ти имаш сърце да го видиш.
Continue Reading