Запис на инсценирана смърт за пред феновете трябва да даде старт на новото, този път анонимно робство на актрисата. Някъде обаче на втората обиколка из електронните магистрали, по които похитителят-маниак и фенът-маниак се състезават, Илайджа, или за да съм по-коректен профи юзърът в Илайджа, общо- за да не издавам повече- казано къса синджира и зловещо дръпва напред.
В Haywire блести основно Джина Карано - спец в смесените бойни изкуства; истинска MMA звезда в живота. (Нещо като Хълк -версията на Саша Грей.) Содърбърг правилно е преценил силите й и неслучайно именно тя потрошава от бой Юън Макгрегър, Майкъл Фасбиндер и Антонио Бандерас.
Обикновено, когато мъжете чуем името Саша Грей лицата ни грейват. Тук Содърбърг я показва изящна, крехка и непроницаема като гейша. Като, защото тя не е само това, което изглежда.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
