Всяко поколение има своята утопия. Дария и Марк са мечтатели. Чувстват се най-добре извън града (където са и всички комуни). Градът е антигерой, крепост на лъжата от телевизора, територия на ченгетата, на параноята от Студената война.
"Сам Пекинпа снима разказ на Марк Твен." Така определя подхода си режисьорът на Mud. И, да, в драматургичните възли няма хлабаво. Яростните малки юмруци на Елис намират диафрагмата ни. Маконъхи е точен избор за харизматичния романтик без корени.
Музикално подкрепената oт Еди Ведър (Пърл Джем) драматургия в Out of the Furnace е скучна, но класическа като вита баница - куршумите наказват, думите са по-тежки от юмруците, а възмездието е присъда на неговия изпълнител. Втория пласт е излишен.
Felon в никой случай не е най-силният затворнически филм, но заради търсения автентизъм в схватките между различните банди и засиления контраст между новобранеца Дорф и ментора Килмър, става за гледане.
The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford oтказва много хора още с дължината на заглавието си. На Andrew Dominik (Chopper) обаче едва ли пука от това. Прочитът на убийството на документално най-известният северноамерикански бандит е колкото авторски толкова и исторически коректен.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
