Сцената в която Делон събаря и арестува Жан Луи Трентинян е едно към едно взета от Un Flic (1973)- трибют/подарък на Дере към починалия същата година Ж. П. Мелвил.
Плътен, трогателен, озвучен съвсем на място от Джанго Райнхард, героят на Делон е малко нещо като Робин Худ за своето живеещо по каравани в катуна племе.
С The Last Woman / Последната жена (1976) Ферери замерва тока в полюсите двойка-любов, секс- връзка, семейство-жена- и особено това да си мъж във Франция през 70-те
Роко и неговите братя е от "дебелите класики", които всеки е чувал, но малцина са прелистили. Героиката на Лукино Висконти (Групов семеен портрет в интериор, Смърт във Венеция, Гепардът) е за "земляците" от Юга челно круширали в анемичен и индустриален Север.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
