Когато Андрей влиза, вратата се отваря като портал, сякаш вече е в друго време и място. По-голямата част от поредицата образи прилича на сън. Както и преди, Тарковски изобразява разговора между Андрей и Доменико, като пространствената им връзка е срината/размита. Всеки от тях е заснет сам в собственото си пространство, но докато общува с другия. Движенията на камерата, между двамата имат странно усещане за единство и самота. Както в много сцени в целия филм, Андрей сякаш търси с и за гледната точка на камерата. Той се лута наоколо само за да открие, че гледа в камерата или че камерата бавно се взира в него. Това е търсене и разпознаване на себе си и от двете гледни точки.