Изкуството е винаги нещо друго, казва великият български концептуалист Васил Симитчиев. Така и Пол Шрейдър. Идеята при осъществяването си губи 50% от силата си -цитирам по памет Симитчиев. Шрейдър е художник на идеите (впечатляващи с представата… че могат да бъдат осъществени) - всеки негов филм обратно на клишето „открива въпроси“ и е вдъхновен от себе си, и със сладка болка преследва следващата брънка от божествената верига с откровения. Няма много такива личности в съвременното кино. И докато Шрейдър си остава със своите въпроси, след всеки негов филм аз "излизам" с екзалтацията на човек допуснат/поканен да преживее мистерия .
Tag: Пол Шрейдър
Continue Reading
Пол работи с метафори, които говорят за проблема без да го назовават - при Травис Бикъл таксито беше символ на самотата му, тук, при любовникът Гиър - разносвач на платени удоволствия метафората е неспособността му да изпита любов.
Continue Reading
Шрьодер снима така че да те покани в дискусия, ангажира те, изисква мнение, а не одобрението ти. Деликатен, рискован танц.
Continue Reading
The Comfort of Strangers е екранизация на едноименния роман на Иън Макюън от Пол Шрейдър (1990) с Рупърт Еверет, Кристофър Уокън, Наташа Ричардсън и Хелън Мирън.
Continue Reading
Пол Шрьодер изумително добре разбира Елис. Визуалният му език е намерил перфектните локации. Откриващите (и закриващи) статични, олющени и разядени от времето кинотеатри са чудесно илюстрират изубената в кока калифорнийска душа.
Continue Reading
Други