Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте.
Повечето персонажи издържат центрофугата, други, като Малкия Бил - гениален Уилям Мейси, изпадат. Фейсът му все пак остава, върху голям, наивистично
2015-а Пол Томас Андерсън окачестви шедьовъра си от 1999-а като твърде дълъг, каза и че би променил траекториите на няколко от историите (това, апропо, по-уместно би стояло за Inherent Vice).
Глобалната мания по глупаво кино никога не е била по-потискащо могъща. Не искам да нахлувам в полето на клишето за тъпанарското младо поколение, консуматорщината и носталгичната мантра „не ги правят вече както преди“, ала се налага да очертая тревожния тренд на гаргантюанска културна инфантилизация, вземаща скъпи филмови жертви.
Малко след края на Втората световна, активното лентяйство на Фреди Куел (Хоакин Финикс), моряк с объркана и отпреди войната психика, го отвежда на кораба "Alethia" ("Истина" гр.), където талантът му да забърква алкохолни бомби впечатлява Ланкастър Дод (Филип Сиймур Хофман) - глава на езотерична секта*, адски приличаща на сциентологията на Рон Хъбърд.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
