Когато Андрей влиза, вратата се отваря като портал, сякаш вече е в друго време и място. По-голямата част от поредицата образи прилича на сън. Както и преди, Тарковски изобразява разговора между Андрей и Доменико, като пространствената им връзка е срината/размита. Всеки от тях е заснет сам в собственото си пространство, но докато общува с другия. Движенията на камерата, между двамата имат странно усещане за единство и самота. Както в много сцени в целия филм, Андрей сякаш търси с и за гледната точка на камерата. Той се лута наоколо само за да открие, че гледа в камерата или че камерата бавно се взира в него. Това е търсене и разпознаване на себе си и от двете гледни точки.
Хронотопът -стакан с прясно мляко, е счупен. Раказът е трескав, нелинеарен, скача с нерва на спомените на 40 годишния мъж. Озоваваме се там където неговата субективна машина на времето реши ни заведе
Присъедини се сега
Когато Андрей влиза, вратата се отваря като портал, сякаш вече е в друго време и място. По-голямата част от поредицата образи прилича на сън. Както и преди, Тарковски изобразява разговора между Андрей и Доменико, като пространствената им връзка е срината/размита. Всеки от тях е заснет сам в собственото си пространство, но докато общува с другия. Движенията на камерата, между двамата имат странно усещане за единство и самота. Както в много сцени в целия филм, Андрей сякаш търси с и за гледната точка на камерата. Той се лута наоколо само за да открие, че гледа в камерата или че камерата бавно се взира в него. Това е търсене и разпознаване на себе си и от двете гледни точки.
Присъедини се сега