Предпочитам да интерпретирам Стадото като още едно предупреждение за варварите, които дебнат с мръсните си ръце на неграмотни, неудовлетворени, но алчни за внимание страхливци, да отнемат с насилие и крясък педя по педя от културата, свободата, слънцето и небето, а ако може най-добре и целият живот, на малцинството различни от тях човеци, случило се по беда и нещастие да притежават някакъв що годе читав морален компас.
В откриващите първи пет минути виждаме провинциална учителка по английски (Маргита Гошева) с дух и ценности на това, което би трябвало да се нарича нормален човек, да провежда урок по морал и справедливост пред клас отчайващо дистанцирани и объркани малелетни, един които крадец.
След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България. Катализатор на бягството му зад граница сa разочарования, любов, "потомствена" неудовлетвореност. На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала.
Твоят топ 3 за деня?
Някакво много продуктивно рисуване, Рок Бар, шкембе на сутринта.
В модерна и демократична на хартия България консуматорското общество не говори езика на мечтателите на Бертолучи.
Златина е сирак. Единственото, което притежава, е руса коса, сини очи, циганска кръв и прякора Лейди Зи. Хубостта й е като от картина на Владимир Димитров- Майстора. Картина, която обаче петнайсет години подпира мухлясалите стени на дом за сираци в Гуцал; картина, която печели възхищението единствено на деца изнасилвачи и възрастни "възпитатели". Всъщност, Златина притежава и още нещо, таланта на добър стрелец.