Три актова конструкция, помитаща лицемерието на днешния пазарен ден - жени инфлуенсъри продават фалшив лайфстайл, мъже договарят цената си (доларовата) и бъркат това с мъжествеността.
Британският Pusher е нелош римейк на култoвата класика на Никълъс Ван Рефън от 1996-та. Динамичен и абсолютно верен с оригинала. Рефън е продуцент, а Златко Бурич-основна фигура в датската трилогия, отново е в ролята на Мило. Ричард Койл изнася тежкия характер на Франк - наркодилирът-карък, който в рамките на една седмица стига дъното със скоростта на Наутилус.
Взел почти целия каст от трилогията Pusher Bleeder е истински подарък за феновете на Nicolas Winding Refn. Копенгаген отново става кървава сцена за делнични герои, които наред със шушляка Adidas носят тонове "достоевски" терзания.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
