провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
Няма някаква морална ос у който и да е от героите, атакуването на която да ражда смешното и казва истини, относителният лепкав релативизъм също рулира, но макар и предсказуем филмът се гледа с кеф от началото до края.
Брадясала мутра и крив косъм за усмивка са целия му необходим реквизит. Мъри все пак не е единствения свеж полъх в комедията на умния и подбиращ проектите си Cameron Crowe (Джери Макгуайър, Почти известни, Ванила Скай - римейка).
Почти нормален, откровено принизяващ превод на Irrational man, отбелязва 80 годишнината на Уди Алън. В ход маестрото пуска отново част от натрапчивите си наративни инсталации.
Birdman e майсторски заснет (монтажът имитира one take) антидот срещу свободните радикали на поп-културата, след който отстояването так.нар. творческо начало ("среда" или "край", не знам докъде си стигнал) освен важно, ще ти се види и една идея по-възможно.
Станал баща едва на 17, а после и на още две деца, 40 годишният Кал Уивър (Стив Карел) нито за миг не е преставал да обича сродната си душа Емили (Джулиан Мур), на която още в гимназията подарил любовта си с фунийка сладолед. На една официална вечеря обаче, докато си поръчва крем, тя му подава развод - брюле.