Политиката и изкуството са неделими и артистът колкото по-гениален е, толкова по отговорен е морално за влиянието и употребата на творчеството си. Тезата е на световноизвестната пиеса Taking Sides на Роналд Харууд, върху която Ищван Сабо базира едноименния си филм от 2001-ва; филм за драмата на любимия на Третия Райх диригент Вилхелм Фуртвенглер.
Виго Мортенсен е университетски професор от Третия райх, автор на роман накарал патрона на соц. пропагандата и съвременния рекламен език хер Гьобелс, да види в него подходящ инструмент за налагане принципите на националсоциализма, по специално тези свързани с евгениката.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
