Подобно методологията на Питър Гринъуей, мизансценът около инфектираните от страстите си Ана, Вронски и Каренин, е пищен декор, през вратите на който минават, както от една на друга гео-локация( Санкт Петербург-Москва), така и от едно на друго психологическо състояние. Отстранен от рефлексията на реалността е само Левин, единствен здраво стъпил на земята.
Continue Reading