134 минути пищна екстраваганца, изстрадан блян на автор в зенита си, който никак не се интересува от мнението на наследниците на завета си, но се интересува живо от бъдещето на човека, както подобава на един визионер с апокалиптичен опит.
Не знам защо и кога, но някъде по средата на сезоните, точно когато се разгръщаха мръсните предистории на фамилията спря да ми пука за героите, може би дълго експлоатирания оперетно трагичен тон те кара да претръпнеш и загубиш ентусиазъм. Така или иначе играта на Лив и Джон Войт е мастерклас и радост за окото.
Ако се питаш за кого бяга влакът беглец, ще перифразирам Хем - влакът бяга за теб. За това, че трябва да се бориш като звяр, за да умреш свободен.
L.A. Takedown (1989) Ман замисля като пилотен филм за тв сериал. Такъв не се случва до Robbery Homicide Division (2002), който пък е само частично вдъхновен от L.A. Takedown.
В прототипа Alex McArthur играе Нийл Маколи - бивш морски и принципен обирджия, а Scott Plank - експлозивният детектив Винсент Хана.
Собственикът на правна кантора Мики Рурк и момчето му за всичко Дани ДеВито въвеждат новобранеца Мат Деймън в занаята. Името на Рурк Bruiser Stone означава грубиянин. Външността му е на адвокат на дявола. В аквариума му се разхождат декоративни акули. Вътрешноцехови шеги допълват автоиронията.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
