Младата Анжела Недялкова (блуждаеща безцелно и демотиварано като всички останали) има задачата да запознае света с връчената й от агента на Шопов истина за баща й.
Да живее в стерилна Виена ("там ме няма в цялата схема"), където са жена му и двете му деца той отхвърля, вярва че решението на тегобите му- огледални за цяло поколение, също подчертано, е на дъното на последната водка, поредният номер на които бутилки, както правят с календарите затворниците по филмите пред освобождаване, ритуално задрасква с маркер.
След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България. Катализатор на бягството му зад граница сa разочарования, любов, "потомствена" неудовлетвореност. На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
