Сериалът Кралят на Тълса се усеща като лебедовата песен на Силвестър Сталоун. Всичко е създадено и се върти около неговата персона. За всеки негов фен е удоволствие да го види в по-широко "платно".
По пътя е екранизация на култовата книга-манифест на Джак Керуак. Амбицията да се филмира пуслът на бийт поколението се ражда у главата на Валтер Салес, автор на скучните Мотоциклетни дневници и римейка Dark Water.
Образцов баща и глава на средностатистическо семейство, Кевин Бейкън е автор на две буйни момчета, едно от които пада жертва на ритуална инициация в кварталната бензиностанция. По ирония на съдбата героят му Джон Хюм е топ застраховател, свикнал да оценява риска до стотинка.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
