Киноревютата за Ферара не бъкат от суперлативи, много ясно, но пък никой не може да отрече автентичността на големия синефил, сам с вид на хулиган, и непресъхващата му жажда да улови и закове на кинолента духа на всичко живо, потентно и красиво-грозно, дишащо шумно встрани от коректно полирания и скучен мейнстрийм.
Свеж, радикално откровен, манифестиращ непопулярни теми (по мощност се сещам за съзадения десетилетие по рано Do The Right Thing на Спайк Лий), Дух Куче е задължителен и напоителен на много нива, спиритически и кинематографично, отделно през него четеш епоха в киното, от която ни делят не просто 21 години , а сякаш столетия.
Отдаването на проекта е пълно, щом след снимките същия екип снима продължението на лентата Blue In The Face, което Остър по стечение на обстоятелствата е принуден сам да режисира. Удоволствието на замесените от сценария е видимо дори и у второстепенните персонажи
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
