Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки.
Обществото си иска клоуните-подпалвачи, по силата на cluster disorder зависимостите - спомни си какво стана с щурма на тръмписти в Капитолия само преди няколко месеца.
От глобалната супа на колективни травми и класово лицемерие с "Убийството на свещения елен" Йоргос Лантимос (Dogtooth, Омарът) отново е напипал нерв, алегоричната интерпретация на който не е чак толкова мистична.
Брадясала мутра и крив косъм за усмивка са целия му необходим реквизит. Мъри все пак не е единствения свеж полъх в комедията на умния и подбиращ проектите си Cameron Crowe (Джери Макгуайър, Почти известни, Ванила Скай - римейка).
Експерименталният физически театър е управляван с две обидно прости предплатени сим карти. Даниелс го разиграва изкусно до най-малкия перверзен детайл.
Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки.
