„Карер, нашият герой, е човек, който точно знае какво да очаква от собствения си живот. Гледа на света от гледна точка, от която ясно се вижда пълната безнадеждност на живота му и въпреки това се заема с нова история, макар вече да знае, че може да се измъкне от нея само в ролята на губещ."
„Ако трябва да обясня защо тази история ми хареса и ме привлече, прекият отговор е, защото тя разказва за вечното и ежедневното едновременно. Говори за космическото и реалното, за божественото и човешкото, и според мен съдържа и целокупността на природата и човека, и тяхната незначителност.” Бела Тар
1889-а, Ницше е свидетел на бой с камшик на изнемощял кон в Торино. Хвърля се да го спасява и изпада в криза, продължила до края му след 10 години. За Фридрих се знае всичко, за коня - нищо.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
