Момче има нахалството да твърди, че знае тайната за леене на камбана; командва екип от работници в процес, за който всъщност не знае абсолютно нищо. Когато камбаната зазвънява, това, което чуваме, е звукът на вярата на Тарковски.
Екранизацията по едноименния роман на полския писател фантаст Станислав Лем Solyaris / Соларис (1972) е като огромните платна на Анселм Кийфър. Не можеш да си го окачиш в тесен дом, интериорът ти (душевния, не панелния) трябва да е широк и с много-много висок таван.
Хронотопът -стакан с прясно мляко, е счупен. Раказът е трескав, нелинеарен, скача с нерва на спомените на 40 годишния мъж. Озоваваме се там където неговата субективна машина на времето реши ни заведе
Работата му с цвета в протежение на филма е радикално смела, съдържа този нерв, който да те държи в напрежение през цялото време и е отправна точка за философски интерпретации. Истината в живота не съответства непременно на истината в изкуството, затова е смехотворно да се смята че снимане в цвят се доближава до реалността.
Момче има нахалството да твърди, че знае тайната за леене на камбана; командва екип от работници в процес, за който всъщност не знае абсолютно нищо. Когато камбаната зазвънява, това, което чуваме, е звукът на вярата на Тарковски.
