Изкуственият интелект е разджуркал бодро ключови думи като "бетон", "архитект","авангард","Европа", "Холокост", "травми, травми и още травми", "християнство" и "какво да направим за спечелим оскари", и е пльоснал на екрана едно нагло естетическо недоразумение, което разбира се, безкритичния зрител "купува" от воле.
Бруталистът – монументалния исторически епос на Брейди Корбей, който получи 10 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, режисура и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Преплитайки провокативен гоблен от теми за привилегия, пари, религиозна идентичност, архитектурна естетика и устойчивостта на историческата травма, Бруталистът е дълбок, изключително увлекателен и брилянтно изигран епос, който ни напомня, че миналото винаги присъства в нашето настояще.
Щетите по този случай отдавна са изчислени и архивирани. Това, върху което привлича внимание филмът е многообразното лице на алчността, курирано ловко от един единствен човек – генералисимусът на числата.
Sebastián Lelio, подобно на Алмодовар е известен с ориентирани около силни героини филми - La Sagrada Familia, Глория и Una Mujer Fantástica. Последният му Disobedience/Неподчинение (2017) не прави изключение.
Лин Рамзи не задълбава в подробности на персонажа, научаваме състоянието му в солови етюди на игра със смъртта и самотата.
Профилът на похитителят е изпипан до последния косъм на фалшивия мустак, а лебедовата му песен с жертвата e изиграна превъзходно.