В своята адаптация на романа на Лорънс Осбърн сценаристът-режисьор Джон Майкъл Макдона е направил всичко възможно да бъде развлекателен, дори когато обектите за неизбежните морални уроци са лесна мишена.
Кадрирането е умопомрачително. Само в рамките на минута дефилират дузина потенциални обложки за синт-поп албуми. Не знам защо хората се шокират от метафорите в The Neon Demon, след като е ясно, че изкуството оперира със символики, кодове и прочее езици, но официално един от най-трудно смилаемите кадри - буквално, е ритуално изядено око (препратка към окото на Дарил Хана в Kill Bill 2).
Имортъл Джо свиква всички моторизирани отрепки. Сред тях се открояват великолепни графични персонажи като садо-мазо Човекоядеца, Риктус и The Bullet Farmer - "диригент на хора на смъртта". Нитро-думичките сложени в устите им палят църкви. Единствената надежда на бегълките е в една "банка за кръв", Макс Рокатански. Философски дистанциран месия по неволя в намордник. Сирена пронизва началото; напомня тази от Шатър Айлънд". Стартът на роуд-мувито е даден.