1.  “Paradise City” – Tom Cruise

2.  “Sister Christian” / “Just Like Paradise” / “Nothin’ But A Good Time” – Julianne Hough, Diego Boneta, Russell Brand, Alec Baldwin

3.  “Juke Box Hero” / “I Love Rock ‘n’ Roll” – Diego Boneta, Alec Baldwin, Russell Brand, Julianne Hough

4.  “Hit Me With Your Best Shot” – Catherine Zeta-Jones

5.  “Waiting For A Girl Like You” – Diego Boneta, Julianne Hough

6.  “More Than Words” / “Heaven” – Julianne Hough, Diego Boneta

7.  “Wanted Dead Or Alive” – Tom Cruise, Julianne Hough

8.  “I Want To Know What Love Is” – Tom Cruise, Malin Akerman

9.  “I Wanna Rock” – Diego Boneta

10.  “Pour Some Sugar On Me” – Tom Cruise

11.  “Harden My Heart” – Julianne Hough, Mary J. Blige

12.  “Shadows of the Night” / “Harden My Heart” – Mary J. Blige, Julianne Hough

13.  “Here I Go Again” – Diego Boneta, Paul Giamatti, Julianne Hough, Mary J. Blige, Tom Cruise,

14.  “Can’t Fight This Feeling” – Russell Brand, Alec Baldwin

15.  “Any Way You Want It” – Mary J. Blige, Constantine Maroulis, Julianne Hough

16.  “Undercover Love” – Diego Boneta

17.  “Every Rose Has Its Thorn” – Julianne Hough, Diego Boneta, Tom Cruise, Mary J. Blige

18.  “Rock You Like A Hurricane” – Julianne Hough, Tom Cruise

19.  “We Built This City” / “We’re Not Gonna Take It” – Russell Brand / Catherine Zeta-Jones

20.  “Don’t Stop Believin’”- Julianne Hough, Diego Boneta, Tom Cruise, Alec Baldwin, Russell Brand, Mary J. Blige

Кво да ви кажа за мюзикълите… Колкото обичам музикалните филми, толкова мразя екранизираните мюзикъли.

Има нещо много нелепо в това в един момент персонажите да си говорят съвсем сериозно, в другия изведнъж да почват да пеят, да се катерят по масите, да танцуват, да си мятат косите, а в следващия нещата отново да са нормални и диалогът продължава все едно нищо не е станало.

Така стоят нещата и в Rock Of Ages – както се предполага от заглавието – мюзикъл, посветен на рока, и по-точно на рока от 80-те.

В тоя филм всички пеят, логично. Катрин Зита Джоунс пее, но това не е нещо ново след “Чикаго”. Ръсел Бранд пее, но и това не е нещо ново, след Get Him To The Greek, където ролята на рок звездата бе поверена на него. Много смотан филм, между другото. Мери Джей Блайдж пее, но тя си изкарва хляба с това. Певческите умения на Алек Болдуин, обаче, бяха новост за мен, както и тези на Том Круз.

Двамата главни келе… персонажи са изиграни от певци, които имат общо с рока колкото аз имам с Пирин Фолк

и главата ми не го побира какъв кретен трябва да си, за да кастнеш кънтри певица за главната женска роля в рок мюзикъл. Гледайки Rock Of Ages и слушайки побъркващите извивки, които г-ца Хю бълва от устната си кухина, се чудих кому е нужно това мйекане. После с помощта на уикипедия, установих, че момата е издала през 2008-а албум, който е дебютирал на първо място в Billboard Country Album Chart и на трето в Billboard 200.

Това обяснява неспособността и да изпее даден поп/рок хит адекватно, но не обяснява защо продуцентите, които са били наясно с това, са избрали именно нея. Може би са били впечатлени от незначителното и представяне в “Бурлеска”? Неее, няма да е това. По-скоро е нещо друго. О, чакайте, чувам някакво шумолене, като от хартийки такова. Иначе има всички данни – то не че се искат кой знае какви данни – само да изглеждаш добре и да можеш да пееш прилично. Тя може да пее, безспорно, но не може да пее друг стил освен кънтри.

В песните, където се пее групово, гласът й се губи и положението е търпимо, но където пее сама или в дует – ей, Богу, няма такъв дразнител!

Все едно да пратиш Глория да пее в Jesus Christ Superstar, ето такива са мащабите на бедствието.

Преглеждам списъка с песните и припомняйки си сцените, в главата ми кънти гадното и пискливо гласче, което опропасти Waiting For A Girl Like You на Foreigner, More Than Words на Extreme и Wanted Dead Or Alive на Bon Jovi.

Нещата с мъжката главна роля са малко по-добре, но не много. Там блести мексиканския певец-хубавец Диего Бонета, който се справя с пеенето по-добре от колежката си, въпреки че на челото му е изписано “поп-певец – латинос”. Сигурно и на пилон би танцувал по-добре, но не са го пробвали, защото Rock Of Ages има за ключови думи badass, мацки, рок, хетеро-секс. И всичко това в един момент бива пометено от любовният дует на Алек Болдуин и Ръсел Бранд.

Честно ви казвам, стоях с отворена уста и изобщо не разбирах какво става.

Опитите хомосексуалния изблик да се маскира в хумор и ирония не помогнаха много и изпълнението на “Can’t Fight This Feeling” (в оригинал на REO Speedwagon) ме докара до стомашни спазми. Ръсел Бранд пее много добре и изглежда като кретен, но и двете неща не са нови. Трябваше да направят дует с Кейти Пери, докато още бяха женени. Алек Болдуин пее прилично, но не по-добре от Джеф Бриджис, примерно. Но пък Джеф Бриджис едва ли би се съгласил на тази роля, а и персонажът на Болдуин така или иначе не надава много глас, така че и тук нещата са наред.

Единственото, което не е наред, е това:

Като споменах пилона – сцените в стриптийз бара са може би най-добрите от целия мюзикъл като хореография и изпълнение, но нищо в тази глупост не може да е просто добро и недразнещо, и – не щеш ли – зазвучава Shadows Of The Night на Pat Benatar. Имам органична непоносимост към тази песен още от The Informers и съответно пак получих стомашни спазми. Наложи се да прибегна до шишето натриев цитрат, който позакърпи положението.

Леля Кака ви Катрин Зита Джоунс пее прилично и стегнато и не дразни с нищо, освен с ролята си на фанатизирана религиозна пуританка.

Но пък е толкова хубава, че ако всички фанатизирани религиозни пуританки изглеждаха така, нямаше да останат атеисти. Във филма героинята на Джоунс – жената на новия кмет Патриша Уитмур – се изявява с добро изпълнение и нелеп танц на Hit Me With Your Best Shot на Pat Benatar и като нетърпящата повече страна в We Built This City / We’re Not Gonna Take It мash-up-а. Както казах, справя се добре.

Том Круз е голямата изненада за мен в този мюзикъл. Ролята на лошото момче е поверена на него и всичко е ОК до момента, в който не си свали очилата  –

от погледа му извира сциентология, а това хич не се вписва в образа на рок-животното, което играе.

Лес Гросман от Tropic Thunder  някак си по му пасваше, защото героят му по лудост се доближаваше до хахото, което всъщност е Круз.

Да оставим това настрана. Героят му – Стейси Джакс (абе Стейси не е ли по-скоро женско име?) – е ултимативната рокзвезда, при чието споменаване жените се подмокрят и почват да викат, а мъжете показват знака на дяволските рога и почват да викат, отново. С оглед на песните, които изпълнява, се получава някакъв събирателен образ от Аксел Роуз, Джон Бон Джоуви, Лу Грам и Джо Елиът.

И въпреки че се справя повече от прилично, на Стейси му липсва хъс и нормалната доза рок агресия. През целия филм върви като зомби-шизофреник, говори тихо и гледа все едно е на силни транквиланти, което всъщност се вписва в лайфстайла му. Дори така, неговата преобладаваща плазмодийност е дразнеща.

Имам чувството, че всеки момент, когато се втренчи някъде, ще изфъфли “Brains…”.

Неговия поглед е като на Циклопа от X-Men, само че когато си свали очилата, вместо с разрушителни зрителни лъч помита околните с липсата на каквото и да е в погледа си. Ситуацията със Стейси Джакс малко прилича на “Котката на Шрьодингер”: когато е с очила или с нахлупена шапка, можем само да гадаем какво се случва под тях. След като ги махне, наблюдението на зрителите явно предизвиква колапс и погледът му винаги се извежда до състоянието “разпаднала се харизма – мъртъв поглед”.

В заключение мога да кажа, че като всеки мюзикъл, и ROA има апел само към бедните духом или към безкрайно отегчените от всичко друго. Сценографията е ок – декори, костюми, на мюзикълите това им е силна страна. Колкото до песните – единствената полза от тях е всъщност, че са основен елемент на спектакъла.

Никой от актьорите няма допирателни с рока, освен Ръсел Бранд, но и при него нещата са на кантар и това е тотално малоумие, мен ако питате.

Не се сещам за логична причина, поради която с цел аудио-естетическа наслада от рока на 80те, някой ще предпочете да си пусне саундтрака, вместо произволен албум на Def Leppard или Foreigner.

2/6

текст: Lu

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!