The Sunset Limited (2011)- Аз вярвам! Аз също не
The Sunset Limited (2011)
„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“
Т. Бернхард
Двама мъже, в една стая, деветдесет минути кръстосват възгледи за и против живота. Минималистично и в същото време пребогато.
За и против Бог и неговата клонирана в милиарди копия издънка.
С тъмно минало и кожа, Самюъл Джаксън е “проповедникът с картечницата”, зареждащ монолози в цевта директно от Писанията. Подривно хладнокръвен, Томи Лий – професорът на тъмнината, е culture junkie, предпочитащ покоя, пред светлината (Не, няма паралел с Майстора и Маргарита), мамещ затворническия пастор в подвижните пясъци на съмнения, от които измъкване няма.
Бялото и черното не са само в кинопостера и епидермиса. Контрастът е подвеждащ. Следвайки доверчиво двубоя, в един момент зрителят се озовава в екзистенциален капан, сам, самотен или изоставен, в зависимост от духовната си закалка и количеството самозаблуди в главата.
cormac mccarthy and tommy lee
The Sunset Limited е камерна (по-скоро, фризерна) пиеса на Кормак Макарти, автор на суперинтересния (в най-най-извратения смисъл на думата) Пътят, автор и на Няма място за старите кучета, адаптирана в случая за киноекран от Томи Лий Джоунс (режисьор, продуцент, титуляр).
Тръгнала 2005-та от Ел Ей, през NYC и Фриско, пиесата още се играе при пълен салон. Театралните характери носят лаконичните имена Белия и Черния. Съвсем разбираемо, но без да съм съгласен, The New York Times етикира провокативното произведение, като празненство на смъртта.
Заради желанието да прекъснеш инерцията, да излезеш от релсите на конформизма, да счупиш порочният кръг на хуманизма. Дори и с цената на анатема.
Както ме подсети Райко Байчев (благодарение на който и узнах за филма), в рязането на пъпната връв и двамата герои участват активно, като накрая не ясно кой “хелиев балон” всъщност отлита към небето.
П.П.
Sunset limited е перфектния прочит на модерната културо-религиозна конюктура. Изкуството да се подържа мотициклет в нюйоркска панелка.
“Абе все едно гледаш Тед Талк… само че режисиран”. Атанас Николов
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Изхождайки от християнските разбирания обаче, историята много яко куца. А там човекът има свободна воля до момента, в който въпросният пожелае да не бъде. Пред човекът не стои възможността да не бъде. В християнството имаме относително свободна воля.
Прекъсвайки живота си тук, белия не може да намери покоя, който търси. Нещо което не чуваме като довод от черния.
да, така би било при идеални обстоятелства, но черния в крайна сметка не е богослов, за да му се търси отговорност за теоложките пропуски. “защо даваш думите на него , а не на мен”, мисля, достатъчно ясно обяснява това
Живият и
истинен Бог трябва да бъде такъв, който по своята свободна
воля възлага върху нас необходимостта… Ако се вземат под
внимание Неговата промисъл и всемогъщество, то с
неизбежността на следствието естествено следва, че ние сме
създадени, живеем и извършваме нещо не от само себе си, а
поради всемогъществото Божие… Провидението и
всемогъществото Божие е диаметрално противоположно на
нашата свободна воля… Всички ще бъдат принудени да
приемат и неизбежното следствие: нищо не извършваме по
собствена воля, а всичко произлиза от необходимостта