Biutiful (2010)

Клепачите ти не са склопени, сърцето ти мълчи

Уксбал (Хавиер Бардем) е микроскопична декоративна рибка в мрачния подземен аквариум на Барселона.

Toва което прави, е да намира каторжническа работа на призраци от Третия свят. С припечеленото обгрижва децата си, като ги държи далеч от емоционално нестабилната им майка. Уксбал притежава и способността да общува с духове. В момента, в който разбира, че няма да е вечен, решава да се реваншира на (брат му го сравнява с майка Тереза от Калкута) на душите и от двете страни на тънката червена линия.

Иняриту посвещава Biutiful на баща си и държи лентата в монтажната цели 13 месеца.

Каталонската столица представя като чистилище за обречени на смърт гладиатори,  борещи се за оцеляване в общество отдавна заключено за тях.

Темата за изкуплението е натоварена и в метафизичен план – филмът почва и свършва с разговор на Уксбал с двайсегодишния му баща. С поглед събрал тъгата на целия свят и глас от отвъдното, Бардем е идеалният Уксбал, за което и отнася наградата на Кан за най-добър актьор (2010) и номинация за Оскар. Останалият каст също е чудесен, но усещането за прекаленост във всяко едно отношение остава.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Размишленията за живота и смъртта в оста смъртно-болен-татко-самотни-деца-луда майка, поръсени с спиритуализъм и емигрантски неволи дотягат със стилизираната си натуралистичност и повтаряемост. Но ако харесваш 21 грама и Вавилон, това няма да ти повлияе много.