You Were Never Really Here



You Were Never Really Here е на Лин Рамзи(We Need to Talk About Kevin) Това което се набива на очи и уши от първо гледане е ударният саундтрак (Johny Greenwood, композитор и китарист на Radiohead, озвучил три филма Хоакин досега), минималистичната физическа игра от Финикс и артистичната камера и монтаж. Сюжетът, по роман на Джонатан Еймс, е повече от семпъл – бивш военен живее отвъд закона, с майка си и кошмарите от миналото, когато е бил инструмент на правителството си. Изпълнява поръчки на бияч, детектив, каквото падне. Методите брутални, като на човек изгубил отдавна смисълът да живее, затова и успешни. Финикс демонстрира пред камерата енергията, с която Трент Резнър от NIN руши кийбордите си по концерти.

Лин Рамзи не задълбава в подробности на персонажа, научаваме състоянието му в солови етюди на игра със смъртта и самотата. Поредната му поръчка е да измъкне от хватката на търговци на плът малолетно момиче, сенаторска дъщеря. Тя се оказва и личната му спасителна сламка. Дотук казаното може и да звучи банално, но за Лин Рамзи е само повод за широкоформатни пейзажи на оглозганата, но още ранима душа на Джо/Хоакин, както беше за Харви Кайтел и в Лошия Лейтенант на Ферара, например. Има визуални препратки към не един и два филма, открояващи са тези към Шофьор на такси, Олдбой и Drive, да, особено Drive!

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)