Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот.
Джек Лондон

Oтвратителен. Но пък е възпитателен. Така се е създавал евроатлантическия морал, новият ни цивилизационен избор. User: пп76

1820-та, Южна Дакота, Хю Глас, водач на експедиция, търгуваща с кожи, преживява атака от мечка. Кошмарът е само началото. След гризлито дружината му допълнително прави всичко възможно да го ликвидира. Изгубил всичко, в невероятно тежко състояние и в нечовешки климатични условия той извървява 320 км до форт в Южна Дакота, с едничката мисъл за отмъщение. И го прави.

Така е в епичната лента The Revenant (Възвръщенецът) на Алехандро Гонзалес Иняриту, тотално различен от всичко между Amores Perros и Birdman. Легендата за трапера е в основата на едноименният роман на Майкъл Пункe, от който е заета историята с мечката. С преживелиците на гризлимен* работят и Роджър Зелазни в романа “Пустош” и Ричард Сарафян във филма Man in the Wilderness (1971).

Гръбнакът в The Revenant е кръвно обусловената тяга между ловеца Глас/Ди Каприо и наемника Фитцджералд/Том Харди. Ди Каприо(Oscar, 2016) изглежда по-всеотдаен и жертвоготовен, но това се предполага по сценарий. Малословен, изпипан до последния мазен косъм на мечото си “расо”. Говори езика на племето пони, а животните и снежният ландшафт са неговата катедрала. Връзката му с тях не е търговска, за разлика от неумолимо прагматичния Фитцджералд. Да се придиря кой хайлендър е добър, кой лош, би било непочтено, моралът във вълчи контекст не работи като швейцарски часовник. В определен момент всеки от тях би направил всичко. Духът им се задвижва от челюстта, първичните инстинкти и протеинът от месо.  Асоциациите с дивите джентълмени на Джек Лондон са на една ръка разстояние. Там са и планинците от великолепния Jeremiah Johnson (1972)  с Робърт Редфорд.

Иняриту прави филм за една изключително сурова епоха, предхождаща златната треска в Клондайк и петролният бум, ера в която бобровите кожи са били най-доходоносният източник в американското семейство. Подгонени от студ, мизерия, болести, местни двуноги и четириноги зверове, авантюристи (френски заселници, мексиканци, холандци, испанци и прочие етно амалгама) като героите на Леонардо Ди Каприо и Том Харди реално са съществували и са оцелявали според късмета, без предварително уговорен с гос’инпродуцента хонорар.

Професионалните критерии за достоверност, които Иняриту и Еманюел Любецки (оператор на „Слийпи Холоу”, „Децата на Хората”, „Дървото на живота”, „Гравитация”) си поставят, няма как да не респектират. Ползването на естествено осветление свива снимачния прозорец на два часа на ден, което разтегля рамката на проекта на 80 дни, необичайно за днешните бизнес разчети, което пък създава атмосфера на съзаклятие и вдига качеството на изпълнение.

Каскадите са много и подобно на тези в “Апокалипто” смазват с реализъм и количество (Дизайнът на звука и кадрирането!); няма откриващи титри. Иняриту е хореографирал абсолютно всеки поглед и движение предварително. В прецизното избиране на локации споменава влиянието на “Андрей Рубльов” на Тарковски. Третата “мечка” – Домнал Глийсън/Кептън Ендрю Хенри, въпреки че е прекалено млад стои доборе.

От аcting coach консултантите на сървайвърите явно и Беър Грилс би могъл да научи нещо. The Revenant не е филм за отмъщението,  вендетата е приключение без награда, казва сценаристът Марк Смит. Честната адаптация е предателство казва Трюфо, затова и взетото от Пунке е ситуирано в по-голяма картина. 

Овладяването на хаоса в необичайния уестърн критиката сравнява с “Апокалипсис сега” и “Агирре, гняв Божий”. Естествено, намират се и скалпирани академици, за които залога върху физическото в атмосферата и пърформънса ощетява психологизма и емоциите. Нещо повече, Керъл Кедуоладър/„Гардиън” нарече The Revenant болезнено порно, притъпяващо сетивата ни за филмирания по холивудски стандарт садизъм от ИДИЛ.

Който иска ще намери зависимости навсякъде. Everything is everything, каза Лорин Хил. Да, хората, които се ужасяват от кинематофрафично издържани истински екзекуции от араби 2016-а, са същите, които се вълнуват от кинематографично издържани “истински”екзекуции в киносалона. So what? Достатъчно е да пуснеш телевизора за минута, за да разбереш, че неолиберализмът илюстрира тази шизофрения ежедневно 24 пъти в секунда, но да се търси морална отговорност от артиста е християнска перверзия, скудоумие и тоталитаризъм.

За мен The Revenant е барутната жажда по немисионерския начин на живот. Както и за неговата обидна краткотрайност във време, когато да драпаш със зъби и нокти за своето не е било метафора.

• Grizzly Man (2005) е прекрасен доку филм на Вернер Херцог за живота и смъртта на Timothy Treadwell, защитник и изследовател на гризли популация в Аляска.
• Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!