Ако има състезание по air blowjob, Никол Кидман би издухала конкуренцията. Въздушните свирки са само част от социалните й отговорности към нагона на закоравели пандизчий в The Paperboy.

Патологичната обсесия хвърля силиконовия й чорапогащник в изпотените ръце на Джон Кюсак -заподозрян в убийство на шериф селяндур от бъканите с крокодили блата на Флорида.

За да го спаси от тока и докаже невиността на психопата, Кидман  привлича разследващи репортери от града – тоест, един брой хомо-Маконъхи и един брой коварно повратлив афро-гей.  Домакин в смърдящата на етно-насилие провинция е племенникът на Маконъхи

Зак Ефрон – слънчев и нетърпелив да влезе в гърлото на Кидман девственик.

Цялата тази лашкана от нездрави хормони пасмина в крайна сметка успява да развърже ръцете на злото. Хроникьор на фиаското е  слугиня в пропитото от родови цинизъм имение на Зак.

Никол изнася страхотно представление, в което годините й (45) само помагат за търсения драматичен грим. Въпреки, че изглежда като изпран на деветдесет градуса, с жалните си къдри Матю още е в играта.

Хлъзгавата бананова кора на чувства прогнили от секс, може и да е лайтмотив в The Paperboy, но смущаващо обръснатите слепоочия на Кюсак (в пресния The Frozen Ground пак е сайко), задкулисно разхождащата се Мейси Грей и дезориентираната еротика на младия господар Зак  ме разсеяха тотално.

Лий Даниелс базира трилъра си върху едноименната мрачна новела на Пийт Декстър от 95-та.

Няколкото снимани от упор сурови сцени му печелят награда на критиката в Кан, а прословутото уриниране на Кидман върху ужиления от медузи Зак – с трибют от разхлопаното жури на New York Film Festival.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!