Убийства в Оксфорд се разписва по темата за идеалното престъпление


The Oxford Murders

The Oxford Murders(2008) е сочно, интелектуално подплътено криминале на Алехандро де ла Иглесиа по бестселъра на Гийермо Мартинес – доктор по математика, с интерес към темата за идеалното престъпление.

1993-та, млад аржентински учен (Илайджа Ууд) пристига за специализация в Оксфорд. Мечтата му е да привлече вниманието на професор Селдъм/Джон Хърт, апологет на случайностите и враждебния хаос отвъд логиката, ползващ се със скандалния статут на Пикасо в света на науката. Лекциите му за края на философията по Витгенщайн са едновременно магнит и леден душ за горещия ентусиазъм на новобранците в кампуса.
Шокиращо убийство в спрелия във времето градец  пресича пътищата на студента и професора и поставя началото на серия зловещи престъпления, разкриването на които е буквално математическа загадка. Всяко е придружено от различен символ и крещи с философска ерудираност. Убиецът може да спре само равен по аналитични способности ум.

The Oxford Murders

Филмът на Алехандро е хит в Европа. Печели “Гоя” в категориите за най-добра оригинална музика, най-добър монтаж, най-добра продукция и е номиниран за същото отличие в категориите за най-добър адаптиран сценарий и най-добър филм. “Убийства в Оксфорд”се чете на три нива. Ако не си в час с теоремата на Ферма, числата на Фибоначи или принципа на Хайзенбърг пак остава доброто, старо като света криминале тип “кой е убиецът”. Както е това, как хипотезите ни “огъват” реалността. Действието се развива постъпателно, чрез разгръщане на любимите на Мартинес логически структури. Чудесна игра на Джон Хърт и останалите типажи, сред които и Leonor Watling, мацката от  Talk to Her. Има и препратки за кинаджиий.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , ,

  1. #1 by Pow R Toc H on 10.11.2015 - 10:58

    Слабо изпълнение според мен. Фродо и оная русата лелка са страшно неубедителни(повече фродо), бай Джон просто си има присъствие пича. Докато Леонорчето е богиня просто – единственото, което ще запомня от това “интелектуално” филмче са нейните форми(какви форми обаче). :)
    Нещата се случваха все едно ги е съшивала машина, а не човек. С две думи – няма живец.
    Но не съжалявам, че го гледах(заради Леонорчето). Ехххх…..

    • #2 by Anton on 10.11.2015 - 20:17

      Хаха, прав си за Леонорчето. Материята е сложна, макар и научно популярно обяснена. Имат да изговорят много текст, почти като във филм на У.Алън. Фродо на мен ми е по симпатичен в хорър филми като Маниак(2012), например.

(will not be published)