The Occupant (2020)

The Occupant (2020)

Филмите с лейбъл съвременно кино не показват “реалност” извън киното, а повече, както Вим Вендерс споделя в книгата си Act of Seeing, преживявания от други филми – като че ли “животът” вече не е способен да предложи нови истории. Не такъв точно е случаят с испанския трилър за Netflix Тhe Occupant обаче (да не се бърка с американския “Обитателят” от 2011).
Испанското кино е традиционно силно в този жанр и творението на Àlex Pastor и David Pastor не прави изключение. Сюжетът на Обитателят е инспириран от лесно изхвърлящата зад борда индивиди бездушна машина на капитала. Хавиер, от доскоро успешен добре платен рекламист, в един момент остава само с едната гола и куха ласкателна усмивка. Играе го Хавиер Гуиерес, особено популярен в Испания актьор, участващ и в страхотния трилър Minima island (2014). Няма предисловие за стартиращия факт, но такава е и ненужна – да си безработен е тривия.
Без да може да се прекачи успешно на следващия “влак” – интервютата с работодатели от бранша са му пълна катастрофа, Хавиер е рязко декласиран и принудително понижен в хранителната верига. Това означава, че трябва да освободи икономка и апартамент в престижен квартал, да обясни на сина си защо богатите му съученици му се присмиват, да обтегне отношения със съпругата си (и детето и тя са само маркирани), да обяви за продан най-скъпото си – автомобила.

Това е филм за развлечение, за който промяната ти не е по-важна от това да те забавлява и разсейва от нея, затова озъбената социална рамка е само улесняващ за зрителя трамплин към другата лудост, която се случва – тази в ума на ексрекламиста. Кариерата на Хавиер да продава сладникава версия на консуматорския рай е жлъчно подиграна, с убеждението му, че заслужава да работи в криейтив cutting edge агенция. В извратения ни свят, в който всеки е пристрастен да демонстрира чуждата представа за щастие, с необходимите за това лъскави аксесоари и придобивки, Хавиер, сам дилър на масовава и смъртоносна дрога е готов да загуби семейството, но не и лимузината си.

С ограбен лайфстайл, с его серийно унижавано от присмехулни временно защитени от системата колеги, за психиката на Хавиер, която много ще нарекат “болна”, но всъщност е плашещо реалистична, не съществува алтернатива освен със серия стратегически подли номера, да се опита да си върне социалните придобивки и статус. Обсебен от икономическите загуби той дори не усеща другата криза. Нещо повече, за Хавиер не е достатъчно да си присвои чуждото, той има садистичната нужда да доминира и унижи на свой ред своята жертва.
Идентичността на Хавиер се обуславя така или иначе от длъжностната характеристика и двигателя на беемвето, затова няма да е коректно, ако кажем, че губи себе си, но трансформацията му в чудовище все пак контрастира мощно с отговарящият му на нормите добър външен вид.


The Occupant подобно на южнокорейския Паразит работи с индивида с пазарен морал. Човекът, който не буди нито симпатия, нито съчувствие; с ампутирана или притъпена от ценностите на деня душевност, готов не просто да оцелява и мимикрива в прослойката, на която се възхищава, подражава и не иска да напуска, а да се утвърждава в нея като хищник.
Общоприетата деградация на приоритети е матрица за екземпляри като Хавиер. Бутоните, под които враждебността му агресира са записани на хартия в гражданския договор. За да се активира и превърне в монстър, според The Occupant на средностатистическия човек не му е нужно много, нито пък прагът на морална издръжливост му е висок. Мрачна и доволно реалистична картина.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.