Марлоу – ВИП зрител на себе си в The Long Goodbye (1973)

There are two means of refuge from the misery of life — music and cats.
Алберт Швайцер
В The Long Goodbye Робърт Олтмановият Марлоу е детектив с вида на джазмен и тембъра на Бари Уайт, привързан към три неща, които никога не му изневеряват (нито изнервят) – котката, цигарите and justice for all.
Ироничният му подход го поставя в ролята на вип зрител на собственият му пърформънс.
Филмът на няколко пъти подчертава неговите вътрешни и външни прелести, както и тези на Джеймс Мадисън – президент с номинал от 5 000 $.
Ако внимаваш в картинката ще видиш и екс сенатора на Калифорния – борче за 9-10 секунди, а на сто и дванайстата минута окончателно ще си си взел сбогом с представите ти за Чандлър и Марлоу.
С чеховото бум-бум и пародийната песничка “Ура за Холивуд”, Олтман завършва сладкото си отмъщение.
…
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!