The Gambler


the gambler

В The Gambler Джим Бенет/Марк Уолбърг е професор по литература, преподава Шекспир и Камю, търси гений в аудиторията си от материално ориентирани затъпели ученици. Преди няколко години е написал добре продал се посредствен (цитирам) роман. Понеже вярва, че е посредствен, а той иска всичко или нищо, амбивалетни страсти по Достоевски, откъдето е първоизточника, Джим се самонаказва със зависимости. Богатството на майка му е гориво в мотора на саморазрушението. Ежедневно унищожава състояния в казината. Крупиетата смущава с рефрена – “аз не съм комарджия”. Повторенията са автоориентирани, все някак трябва да се издърпа в последствие.

the gambler

Противно на поведението на “хладкия” конформист, Джим гори с черен пламък. Въртележката от увеличаващи се дългове го успокоява – все пак друг ще вземе решение за неговия край. Свидетел на двойнствения живот става негова топ-ученичка. Спасението е непорочно, русо, остава пътят към него. Бенет го взима за норматив.

Пиарът изисква Марк Уолбърг да каже, че цял живот е чакал тази роля. Неубедително. Това че по-слаб на телесно тегло никога не е бил и прилича на Гай Пиърс не е достатъчно. Покер-фейсът е докаран, маниерите в аулата кажи-речи също. Но е повече фенси, отколкото да те размисли за разпънат в страсти характер. Визията е рекламистки-стерилна, без несъвършенства. Карамболът с парите е направен добре още в оригинала от 1974 с Джеймс Каан. А можеше The Gambler да е като Револвер.

Минусите са към Rupert Wyatt (автор на нелошия The Escapist) – постни реплики и липса на интерес към основополагащия хамлетов въпрос. Затова пък много рулетки, сменящи собствениците си чанти с банкноти, Джон Гудман мачкащ с обем и Джесика Ланг за първи път без плач.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)