The Canyons (2013) – погубени в лайфстайла на богатите

The Canyons е плод от срещата между автора на Американски психар и режисьора на Американски жиголо. Всичко характерно за Брет Ийстън Елис е прилежно филмирано и тук – нихилистични богаташи опипващи ръбовете на разума в неоновия солариум на Ел Ей и секс-трипове на топлес руини в шумната компания на нарко-хай-тек-гей ингредиенти.
Да, Пол Шрьодер изумително добре разбира Елис. Визуалният му език е намерил перфектните локации. Откриващите (и закриващи) статични, олющени и разядени от времето кинотеатри са чудесно илюстрират изубената в кока калифорнийска душа. Както и противоположната им проекция.
Ултрамодерният дизайн на минималистичната скъпарска архитектура е устойчив от естетика, но неспособен да защити собственика си от проказата на страхливия цинизъм. Общото внушение е за манифактура за илюзии с номер за бързо набиране. За тен с бронзант, лунички на килограм и съсипани от кастинги силиконови цици.
И най-вече – за кървавите интриги захапали уеб-симулакрума ни. Кастът, впрочем, е веднъж.
Сивито на Линдзи Лоън е сто процента в героинята й на погубена в лайфстайла на богатите Пепеляшка.
Кучка, но чувствителна, каквито кукловодът Елис изпипва с перверзен майсторлък. Партньорът на Линдзи- James Deen е порноактьор с осъзнато призвание от 12-годишен (честно). Aртистичната заемка в ника е физически оправдана. Обикновено може да бъде видян отгоре или отзад на млечнобялата порнобогиня Stoya.
Стоунфейс на покер играч, стъклен поглед и усмивчица на акула.
Героят на Дийн е златно синче, издържащо се от попечителския фонд на баща, поставил в условие регулярни сеанси с психоаналитик. Дийн е също така маниак на тема контрол, кинопродуцент, сам снимащ аматьорско порно вечер, когато поредният генгбенг играч от нета позвъни на вратата.
На повърхността не става много., скуката е основният двигател.
Имплозия, ликвидираща необходимия за огън с пламъци кислород. А под повърхността на красивите маски смърди на латексови ръкавици, хладно оръжие и насилие през смях.
Апропо, по-умни от мене хора ми казаха, че се произнася Лохан, а не Лоън; както Йохансон пък е Джохенсън. Изобщо Българският не прощава.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!