The Bridge 03


Работният режим на Charlotte Sieling и Henrik Georgsson е завидно продуктивен. Очакваният трети сезон на хитовия сериал започва ударно. Сериен килър аранжира жертвите си в сложни наративни инсталации, в духа на “Ханибал”, винаги в пряка връзка с определени произведения на контемпо арта. Грандиозен мегаломан, може би, или духовен брат на онзи убиец от “Карта и територия” на Уелбек? Във всеки случай садистична синергия, както обичат да казват журналистите, между съспенс и естетика. Виж Стиг Ларшон или Ингвар Амбьорнсен за справка. Първоначално датският сътрудник на шведската стомана, следовател Сага – с неизменните си ретро порше карера, уестърн шлифер и кожени панталони от 01 и 02 сезони, е по-възрастна, също цапната в устата уестърн дама. Сюжетната линия обаче елиминира потенциалния женски кеч двубой, като бързо я заменя с Туре Линдхарт, готиният спретнат актьор, когото знаем от Островът на Камен Калев и потискащо бруталния Daisy Diamond. Изпълнените с организирано насилие истории в следващите десет часа спокойно биха могли да принадлежат на въображението на Ю Несбьо или Йон Линдквист.

Като графика и чистота на композицията, дори техно-педант като Финчър би се заинтересувал. Психологическите профили в The Bridge III пускат сонди надълбоко – удовлетворяващо е да си публика на човешко скулптиране в реално време, континуитет невъзможен за ординарния киноформат (освен за Бела Тар, разбира се). Мрачно възбуждащи и извратено перверзни в третия сезон на сериала са връзките с визуалното съвременно изкуство. (По едно време даже се споменава глаголицата, с “произход”, хаха, Македония). С цената на потни паник атаки Сага Норен се конфронтира челно с майка си – най-страшното чудовище от гардероба със скелети. Човешките качества на Сага са поставени под въпрос, във и извън службата, въобще, както подобава на модерния ноар свеща на героинята гори от двата края. Туре Линдхарт, с бароков фейс от портрет на Веласкес също е скрита лимонка. Демоните му могат да напълнят стадион. Двойката им със Сага е толкова криво счупена и декадентска, колкото е легендарната между Маконъхи и Харелсън в True Detective 01. Стайлингът с поршето, дървената клинтистууд визия на Сага, плюс ренесансовия мустак на Туре сами по себе си са удачна метонимия, която би греела и извън посадения в ума на сценаристите обширен лабиринт. Финалът на сезона го категоризира като най-мрачния досега. Неистовите удари по психиката на Сага смислово повтарят съдбата на Мартин Роде(Ким Бодниа), без реално да виждаме последния.

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

, , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)